Индекс Иновации.бг
Докладът Иновации.бг анализира структурата, състоянието и възможностите за развитие на българската иновационна система. Неговите основни акценти бяха представени на Вторият национален иновационен форум проведен на 25 октомври 2005 г.
Иновациите и действието на иновационната система са в основата на впечатляващия икономически растеж на развитите пазарни икономики в света . Подобно на страните от Централна и Източна Европа, липсата на независими пазарни механизми в икономиката и рецесията в резултат на прехода доведоха до разрив във връзките между съществуващата предимно държавна или публична национална иновационна система и нововъзникващия частен сектор в България. Това доведе до значително разминаване между търсенето на вътрешно (национално) генерирани иновации и наличния физически и човешки капитал, натрупан в националната иновационна система на страната . В този смисъл изключително важно е дейността на иновационната система на България и политиките за въздействие върху нея да бъдат ориентирани към резултатите, към нуждите на икономиката, спрямо които да се определят ресурсите, които се влагат в нея.
Няма сигурни рецепти за успех в създаването на иновационна икономика, но съществуващите примери на страни като Южна Корея , Финландия и донякъде Ирландия, които са успели да догонят и да се присъединят към т.нар. "клуб на иноваторите" , най-общо очертават следната последователност за действие:
1) активно усвояване и адаптиране на знание, технологии и иновации от най-напредналите страни. Този процес изисква: а) адекватни институции и механизми за "включване" в международната иновационна среда и б) достатъчен капацитет и умения за усвояване и адаптиране на знание;
2) постепенно напредване в усвояването и адаптирането на международни иновации към най-високотехнологичните, наукопоглъщаеми и динамични икономически сектори (т.нар. граница на световното технологично развитие) и изграждане на местен капацитет за създаване, подобряване и реализиране на пазара на ново знание в националната и/или регионалната икономика;
3) развитие на местен капацитет и национална иновационна система за създаване на иновации на границата на световното технологично развитие.
Като страна със средно равнище на доходи на глава от населението, за растежа на икономиката на България е по-важно възприемането и адаптирането на чуждестранни иновации (технологични и нетехнологични), отколкото създаването на оригинални местни иновации . Увеличаването на конкурентните предимства в средносрочен и дългосрочен план обаче изисква също така изграждането на най-благоприятна пазарна среда и стимули за създаване на нови технологии чрез повишена иновационна активност на фирмите от една страна, и чрез по-тясното обвързване на НИРД извън фирмите с потребностите на пазара, от друга.
Най-общо работата на съвременните иновационни системи се определя от количеството и качеството на вложените човешки и капиталови ресурси, които посредством предприемачество и бизнес развитие дават резултати под формата на нови продукти, технологии и научни постижения. Специфичните особеност в развитието на българската иновационна система налагат нейният анализ да започне от резултатите, в светлината на които да се разгледат използването на съществуващите ресурси и необходимостта от инвестиции. Българската иновационна система, може да се опише от следните пет групи показатели:
º съвкупен иновационен продукт - показва резултатите от дейността на националната иновационна система, основните цели и проблеми пред иновационната дейност на предприятията;
º предприемачество и иновационни мрежи - представя два от основните източници на иновации за българската икономика - създаването на нови предприятия и обвързването на българските производители в национални и международни мрежи за създаване на нови продукти и услуги;
º инвестиции и финансиране на иновациите - разглежда ролята на чуждестранните инвестиции и вносът на инвестиционни стоки в трансфера на чуждестранни технологии и знание; инвестициите в НИРД за създаване на иновации и наличните финансови инструменти за финансиране на иновации;
º човешки капитал за иновации - описва наличните човешки ресурси необходими за адаптирането и създаването на иновации в икономиката;
º информационни и комуникационни технологии (ИКТ) - анализира състоянието и използването на наличната информационна и комуникационна инфраструктура, като проводник на знание и иновации.
Съществуват няколко обобщени международни оценки, които поставят в перспектива подробното описание на моментното състояние на българската иновационна система: Съвкупният иновационен индекс на Иновационното табло на ЕС, Индексът на конкурентността на бизнеса и Индексът на иновационните възможности на Конференцията за търговия и развитие на ООН.
Забележка: Индексът измерва три нива на иновационни възможности - високо, средно и ниско. Във фигурата са дадени само страни с високо ниво на иновационни възможности
Индексът представлява непретеглената средна на Индекса на технологичната дейности и Индекса на човешкия капитал
Източник: United Nations Conference on Trade and Development (UNCTAD), 2005.
Международна конференция eChallenges 2005 се състоя в Любляна
eChallenges (www.echallenges.org) е редовна международна конференция с 15 годишна традиция, която събира представители на бизнеса, правителства и изследователски институции от цял свят за да обсъдят актуалното и бъдещото развитие в областта на технологиите на информационното общество (ТИО). Тази година тя изигра ролята и на мини EU IST Event, който традиционно се организира през месец ноември, в страната председателстваща Европейския съюз. Конференцията събра над 500 делегати от 45 страни от петте континента фокусирайки дебата върху възможностите за усъвършенстване на НИРД в областта на ТИО, нейната бърза трансформация в иновативни продукти и услуги и възможностите за транс-континентално международно сътрудничество.
Под един покрив бяха събрани представяния на академични изследвания (от управление на знанието чрез разказване на истории, през самоорганизация до системна динамика и социален анализ чрез мрежи), приложни изследвания (от моделиране на бизнес-процеси до бизнес-съвместимост), анализ на ползите и разходите (напр. за е-правителството), анализ на бъдещи заплахи (напр. дългосрочно съхранение на електронни подписи и документи), научени уроци от проекти и програми в областта на ТИО, изложба на фирми, представящи решения в областта на е-обучението, е-здравеопазване, е-гласуване и е-демокрация, както и редица проекти финансирани от Европейската Комисия (Програма ТИО), с фокус подобряване капацитета на ИТ фирмите да участват в следващите конкурси на шеста и седма рамкови програми. Примери за такива проекти с българско участие са IST Bonus (www.ist-bonus.net) и European IST (www.european-ist.net). IST Bonus например организира специализирани сесии за установяване на партньорства и обсъждане на конкретни потенциални проекти за финансиране от ЕК както в Любляна, така и няколко месеца по-рано в Букурещ, а също предстои и още една сесия в Будапеща, след като бъде обявен шестия конкурс за проекти по Програмата ТИО.
Специална сесия фокусира вниманието на участниците върху влиянието на структурните фондове върху развитието на информационното общество. В Словения например 10-11% от финансирането по линия на фондовете е било отделено за ИТ. Предвидени са специални ваучери за всички фирми, които могат да бъдат да бъдат изразходени за интернет, компютри или обучение на персонала. Областта Мадейра (Португалия) пък е успяла да направи синергия между финансирането по линия на фондовете и проектите по рамковите програми посветени на ТИО и така да направи от една сравнително изоставаща област ИТ отличник.
Важен акцент беше и масираното участие на общински и държавни служители, които се занимават с иновации и ИТ на местно ниво - от Испания и Италия, през Великобритания до Латвия. Нещо повече, наличието на специални структурни звена в местната власт, които се занимават с въпросите на иновациите (за сравнение - ресорът иновации в министерството на икономиката и енергетиката все още си няма заместник министър в България), широката политическа и финансова подкрепа на различни форми на електронно участие на гражданите във формулирането на политика на местно ниво (което в България е по-скоро изключение), и не на последно място - ораторските качества на министри и директори на дирекции/отдели, създава впечатление за сериозно раздалечаване в изграждането на информационното общество между България и страните от Европейския съюз.
Следващата конференция ще бъде в Барселона с фокус върху бъдещето на организационните форми в е-бизнеса, е-демокрацията и електронното учене и необходимите ИКТ способности на бъдещето. Въпреки че участието в тези конференции не е евтино, инвестицията в ново знание и познанства си заслужава не само за традиционните участници в конкурсите по рамковите програми, но и за общините, правителството и бизнеса. България само може да спечели ако участва с повече хора и организации (за сравнение тази година бяха само двама българи, единият от които представляваше немска организация и живее в Германия).
Някои от приоритетите и нишите за развитие: проектите в областта на е-здравеопазването са тематичен приоритет на съвместни проекти между страни от ЕС и Канада; развитието на международно сътрудничество с развиващи се страни за "износ" на положителен опит от Европа и решаване на "местни" проблеми; използването на структурните фондове като инструмент за съ-финансиране на проекти от шеста и седми рамкови програми и др.
Повече информация: http://www.echallenges.org/2005/default.asp?page=home
Други инициативи: http://www.echallenges.org/2005/default.asp?page=relevents&
Стартира гореща линия за сигнали за незаконно и вредно съдържание
На 31 август 2005 г. Фондация "Приложни изследвания и комуникации" (ПИК) официално стартира проект за създаване на национална гореща линия по програмата Safer Internet. Електронната гореща линия - SAFE-NET BG - ще бъде член на Европейската мрежа от горещи линии, подкрепяна от Европейската комисия. Горещите линии дават възможност на гражданите да сигнализират за нелегално съдържание в Интернет. След това горещите линии препращат сигналите към компетентните органи (доставчиците на интернет услуги, полицията, горещи линии в други държави). Това помага за намаляване на количеството на нелегалното съдържание и спомага за ефективна защита на потребителите на Интернет.
SAFE-NET BG беше избран за гореща линия за България в резултат на конкурс и след подписването на Меморандум за разбирателство през 2004г. , който позволи участие на български организации в програмата Safer Internet. Съществуването му ще даде възможност на българските интернет потребители да сигнализират за разпространението на вредно и нелегално съдържание. Горещата линия ще се занимава главно с уеб сайтове, които съдържат детска порнография. С натрупването на опит и утвърждаването в общественото пространство обхватът на дейности ще бъде разширен и ще покрие също и други форми на вредно съдържание и влияние в Интернет, както и други интерактивни технологии - мобилни телефони, интернет игри, виртуални стаи за разговори и др.
Горещата линия ще бъде ръководена от Центъра за популяризиране на информационното общество, който е създаден през 2001г. и е управляван от Фондация ПИК под надзора на обществения съвет по въпросите на използването на безопасен интернет в България. Този съвет беше създаден от представители на правителството, основните доставчици на Интернет услуги и неправителствени организации през 2003. Той предоставя координационна платформа за различните заинтересовани страни, ангажирани с ограничаването на разпространението на вредно и нелегално съдържание и със защитата на правата на потребителите, в частност тези на децата.
Работният план за първите две години функциониране на горещата линия акцентира на (i) разработването на ефективни оперативни процедури (харта на горещата линия), съвместими с основните принципи, работни методи и практики, установени от мрежата от горещи линии в ЕС; (ii) повишаване на общественото разбиране за целите на горещата линия и за ролята на потребителите в България и информиране на широката публика и на специфични целеви групи за проблемите на безопасния Интернет; (iii) улесняване на координацията на национално ниво, обмяната на информация между различните заинтересовани страни; (iv) работа с големи представители на бизнеса, с цел да се определят подходящите форми за самоконтрол, и (v) ефективно свързване и сътрудничество с членовете на асоциацията INHOPE.
За INHOPE
Целта на INHOPE е да подпомага сътрудничеството между горещите линии в Интернет.
Мисията на асоциацията е да премахне детската порнография в Интернет и да защити младите хора от вредното и нелегално съдържание в мрежата.
Основните дейности на Асоциацията са:
º Поддържане на горещи линии
º Взаимодействие с подобни инициативи извън ЕС
º Обучение и информиране на законодателите, в частност на международно ниво.
Ценности
º Насърчаване на положителната употреба на Интернет
º Споделяне на отговорността за защита на младите хора между правителството, образователните институции, родителите и интернет индустрията.
Цели
º Да създаде ефективни национални горещи линии
º Да подготви и поддържа нови горещи линии
º Да подпомага разрастването на общественото осъзнаване на проблема и обучението в Европа
º Да установи ефективни единни процедури за приемането и обработката на сигналите
Четиригодишната програма Safer Internet plus (2005-2008) беше гласувана от Европейския парламент през май 2005. Програмата има за цел да популяризира по-безопасна употреба на Интернет и нови електронни технологии, особено за деца, и да се бори срещу нелегалното и нежелано съдържание в Интернет, като част от един последователен подход на ЕС. Тя е наследник на Safer Internet Action Plan (1999-2004).
Повече информация за прогрмата Safer Internet plus: http://europa.eu.int/information_society/activities/sip/index_en.htm

Програмата Safer Internet Plus
Нелегалното и вредно съдържание и поведение в Интернет е проблем за законодатели, бизнесмени, родители и учители още откакто Мрежата предостави възможност за нерегулиран достъп до съдържание, което е на разстояние едно натискане на клавиша на мишката. Самата дефиниция на нелегално и вредно съдържание и поведение, разбира се, е различна в отделните държави - това, което е нелегално в една държава, често е защитено от свободата на словото в друга. Нещо повече, нелегалното съдържание в Интернет може да бъде създадено в една държава, съхранявано във втора и достъпно в трета. Вредното съдържание, от друга страна, е съдържание, което възрастните, които са отговорни за деца - като родители и учители например, смятат за вредно за тези деца. По тази причина определенията са различни в отделните култури и дори спрямо отделните хора. Също така част от съдържанието се изпраща на интернет-потребителите, въпреки тяхната воля - огромна част от спама съдържа реклами, свързани с порнография, някои от които са несъмнено незаконни при всички положения.
От думи към действия
Въпреки че международният контекст е сложен, Европейският съюз (ЕС) е наложил определени стандарти в Европа, с които изяснява много правни проблеми (виж карето). Проблемът обаче не може да бъде разрешен само с помощта на правни средства. Той също така има много по-големи мащаби отколкото повечето родители осъзнават. Според едно скорошно изследване (www.saftonline.org):
o 40% от децата признават, че са били канени на лична среща от хора, които са "срещали" единствено в Интернет. Приблизително 14% от тях действително са се срещнали с непознатите, но само в 4% от случаите родителите са знаели за срещата;
o Също така 30% от децата са посещавали интернет сайтове с агресивно съдържание, но само 15% от родителите смятат, че това се е случвало с децата им.
Релевантни европейски документи:
o Recommendation on protection of minors and human dignity (98/560/EC, October 1998) - определя основните национални законодателни принципи, които касаят нелегалното и вредно съдържание в елетронните медии;
o Directive on Electronic Commerce (2000/31/EC, June 2000) регилира важни аспекти относно надежността на доставчиците на посреднически услуги;
o Directive on Privacy and Electronic Communications (2002/58/EC, October 2003) - изведе ЕС в челните редици на борбата срещу спам;
o Framework Decision on child pornography (2004/68/JHA, December 2003) - определя минимални изисквания за страните-членки на ЕС в дефинирането на престъпленията и санкциите.
С разрастването на достъпа до телекомуникации - както чрез компютрите, така и през мобилните телефони от трето поколение - както и с превръщането на Интернет във все по-важна част от живота на децата, споменатите вече данни едва ли ще станат по-малко обезпокояващи, освен ако не бъдат взети съгласувани мерки.В тази връзка Европейската комисия стартира продължение на програмата Safer Internet , чието начало беше дадено през 1999 г. като част от реакцията на ЕС срещу проблема. Новата програма - Safer Internet Plus (2005-2008) - представлява едновременно продължение и усъвършенстване на своя предшественик.
Програмата Safer Internet (1999-2004)
Първоначалната програма с бюджет 38.3 млн. евро имаше обширни компетенции, които от една страна засягаха разнообразни технологии - мобилните комуникации от трето поколение, интернет игри и виртуални стаи за разговори; от друга страна се занимава със опасното и нелегално съдържание - от детска порнография до расизъм. До края на програмата по нейна линия ще бъдат финансирани над 80 проекта, които имат за цел:
o да се създаде една по-безопасна среда чрез европейска мрежа от горещи линии, които да приемат сигнали за нелегално съдържание;
o да насърчат самоконтрола и нормите на поведение;
o да разработят системи за филтриране и оценяване на съдържанието;
o да се насърчи осъзнаването на проблема и борбата с него.
Safer Internet plus (2005-2008)
Според независими оценки, първата програма постигна значителни резултати за четирите й години дейност, но са необходими и по-нататъшни действия.
Сигнализирането за нелегално съдържание трябва да бъде насърчено; успешните практики да бъдат популяризирани; родителите и децата трябва да бъдат информирани и обучавани. Действията на ниво страни-членки са от съществено значение, а ЕС може да стимулира успешните мерки за борба с проблема в Европа. В тази връзка програмата Safer Internet Plus (2005-2008) ще доразвива постиженията на своя предшественик и ще се бори с нови предизвикателства. Тя ще обедини различните "играчи" - от мобилните оператори до НПО, които защитават правата на децата. Тяхната съвместна работа е от критично значение, но може да не се осъществи без подходящите структури, които да я организират.
Четири линии на действие
i) Горещи линии за борба с нелегалното съдържание
Много хора не биха сигнализирали за нелегално съдържание директно на полицията, но биха го направили на гореща линия. Именно затова горещите линии са важен посредник в предаване на сигнала към компентетните органи за действие. В много случаи сървърът, на който се съхранява нелегалното съдържание е в друга държава, затова свързването в мрежа на горещите линии е от голямо значение. Мрежата от горещи линии създадена от Safer Internet е уникална и не би съществувала без финансиране от ЕС. Тя се разраства успешно и има международно влияние ,тъй като включва страни извън ЕС като Австралия, Корея, Тайван и САЩ. Новата програма разраства мрежата от горещи линии все повече в посока новите страни-членки и кандидат-членки на ЕС.
ii) Пробуждане на общественото съзнание
Съществува категорично съгласие, че има непрекъсната нужда от осъзнаването на необходимостта от по-безопасен интернет сред много обществени групи- учители, родители и деца. С цел да използва по най-добрия начин наличните финансови средства, Комисията ще използва разнообразни организации и канали за електронно информиране. Други начини за информиране, които Комисията обмисля са чрез средствата за масова комуникация и разпространяването на информация в училищата и интернет кафенетата.
Беше изградена европейска мрежа от центрове за пробуждане на общественото съзнание по проблема, която се основаваше на опита, натрупан по време на предишни проекти, финансирани по линия на програмата Safer Internet. Клонове на мрежата съществуват в 19 държави и няколко нови ще стартират скоро. Те осъществяват дейности и програми, свързани с повишаването на общественото внимание към проблема, в тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни на национално, регионално и местно ниво. Европейски координационен център осигурява обмяната на най-добрите практики. На 8 февруари 2005 г. в 30 държави се състоя Safer Internet Day.
Програмата Safer Internet plus има за цел да разшири мрежата във всички страни-членки и кандидат-членки на ЕС.
iii) Нежелано и вредно съдържание
Възможно е да бъдат разработени технологии, които да ограничат количеството на нежеланото и вредно съдържание, което достига до потребителите, и да им помогнат да се освободят от такова съдържание, ако вече са го получили. Проектите ще:
o оценяват ефективността и ще подкрепят разработването на технология за филтриране на съдържанието;
o подобрят обмяната на информация и на успешни мерки в борбата срещу спама;
o продължат работата по оценяване на съдържанието и ще обединят усилията на специалисти в областта на защита на правата на детето и технически експерти, с чиято помощ ще разработят инструменти за защита правата на непълнолетните.
v) Изграждането на една по-сигурна среда
Съществуват различни мнения относно това дали законите на различните държави трябва да бъдат хармонизирани и до каква степен. Част от проблемите касаят свободата на изразяване и техническата осъществимост. ЕС налага саморегулиращ подход, допускащ различни етични кодекси. Въпреки това те трябва да имат основни общи характеристики като ефективност, етичност и прозрачност. За да обмени успешния опит и да насърчи диалога по темата, програмата Safer Internet организира форум, на който се събраха бизнесмени, организации за защита правата на децата и политици.
Първият конкурс за проекти по програмата беше обявен през юни 2005.
За повече информация по темата:
o Safer Internet Programme Helpdesk saferinternet@cec.eu.int
o Safer Internet Programme Web site http://europa.eu.int/saferinternet
o Europe's Information Society: Thematic Portal http://europa.eu.int/information_society/
o Information Society Directorate-General: Av. de Beaulieu 24, 1160 Brussels infso-desk@cec.eu.int

Как да предпазим децата от опасностите в мрежата
Децата често се справят по-добре с компютрите от родителите си. Трябва да помним, че когато децата влизат в интернет те се докосват до външния свят. Ако не е инсталирана филтрираща система (за да блокира груби думи или неприлични снимки), децата лесно могат да попаднат както на много полезни и забавни сайтове, така и на неприятни снимки или насилие. В интернет децата могат да разговарят и с непознати, особено в чат каналите. Съществува риск, точно както и на улицата, някой недоброжелател да се опита да се сближи с тях. Научете ги, че не бива да се срещат с някой от интернет, освен ако не отидете и вие. Кажете им да не съобщават адреса или името на училището си.
Ето някои съвети за безопасност, които да принтирате и да залепите на компютъра:
Много лоша идея е да се срещаш с някого от интернет, освен ако родителите ти или човекът, който се грижи за теб не те придружат и то на публично място.
Запомни, хората в мрежата могат да се преструват, никой не може да ги види.
Не давай на непознати лична информация, като имейл адрес, домашен адрес, името на училището ти, снимка или пароли. Те може да са опасни хора.
Ако в мрежата забележиш нещо наистина грубо или някой те притеснява, това не е по твоя вина. Кажи на родителите си.
Съвети към родителите за по-безопасно сърфиране
Някои интернет доставчици предлагат безопасни области за деца или филтрирани пакети. Можете да си купите и съответен софтуер. Въпреки това децата ви трябва да научат правилата за безопасно ползване на интернет, за случаите когато не са предпазени.
Уверете се, че децата ви са наясно, че не трябва да си уреждат срещи с някого, когото са срещнали първо в интернат, освен ако вие не отидете с тях и то на публично място.
Научете ги да пазят личните си данни - да не изпращат на никого имейли с домашния ви адрес, телефонния ви номер, името на училището си или тяхна снимка - и никога да не съобщават тези детайли в чат стаите( Имейлите могат да се загубят или да бъдат прочетени от хора, които са се сдобили с тях - един имейл е също като визитна картичка. Чат стаите също са като обществени места, за това никога не знаете кой гледа или слуша).
Те трябва да са наясно, че хората в интернет не винаги са такива каквито изглеждат, дори хора, с които са станали приятели в интернет. Когато са онлайн хората не винаги казват истината, защото никой не може да ги види.
Децата често не съобщават за неприлично поведение в мрежата, така че ги научете, че ако някой в имейл или в чат стая им каже или напише нещо, което ги кара да се притесняват или чувстват неудобно, това не е по тяхна вина и трябва да кажат на вас и на интернет доставчика ви.
Децата трябва да са изключително внимателни в чат стаите. Дори ако се твърди, че стаята е само за деца, на момента вие няма как да проверите дали наистина всички там са такива. Може да има възрастен или по-голямо дете което да се опита да ги подведе.
Вижте дали вашия интернет доставчик има специални чат стаи за деца на възраст, като тази на вашите деца.След това се убедете, че те използват само тези чат стаи. Отговорен възрастен е там онлайн през цялото време, пазейки ги от всичко неприятно.Те обаче не трябва да се притесняват! Възрастният няма да им се меси и те най - вероятно дори няма да разберат за присъствието му, освен ако някой не започне да се държи лошо.
Научете децата си никога да не отговарят на злонамерени или подвеждащи съобщения. Те винаги трябва да ви казват, ако получат съобщения, които ги шокират, разстройват, които не разбират или ако попаднат на неприлични снимки, докато са онлайн. Моля, докладвайте за подобни проблеми на вашия интернет доставчик. Съществуват горещи линии, като Hotline.Online.bg, където можете да сигнализирате.
Други съвети, които да споделите с децата си
Не е добра идея да изпращаш на някого кредитната си карта или банковата си информация, без първо да си съгласувал това с родителите си или човека, който се грижи за теб (някой може да използва тази информация за да краде от теб).
По-добре не давай на никой паролата си за достъп до интернет (в противен случай той може да се представя за теб или да чете електронната ти поща).
Запомнете, когато някой ви отправи предложение, което е твърде хубаво, за да е истина, това най-вероятно е трик!
Стойте далеч от сайтовете за пълнолетни! (тези предупреждения са, за да ви предпазят. Сайтовете за възрастни понякога могат и значително да завишат телефонната ви сметка).
Не натискайте върху интернет линкове, прикачени към имейли и не отваряйте прикачените към имейлите файлове, ако те идват от хора, които не познавате и на които не вярвате. Същото важи и за свалянето на информация от интернет страници. (Не ги отваряйте или сваляйте, освен в случаите когато са от хора които познавате и на които вярвате. В противен случаи може да прикачите вирус или друг файл, който да развали компютъра ви).
Системи за филтриране
Целта на филтриращите системи е да спрат притока на информация от нежелани интернет страници към вашия домашен компютър. Има три основни вида филтри:
Софтуер или системи на интернет доставчика, които използват ключови думи или снимки при решението кои страници да избягват.
Софтуер или системи на интернет доставчика, които при избора си на нежелани сайтове се базират на "да" и "не" списъци определяни от потребителя или от компютър. "Да" списък означава, че вие може да посещавате само страници, които са били проверени и са безопасни за малки деца.
Системата ICRA( Internet Content Rating Association - Асоциация за оценка на съдържанието в интернет) е достъпна безплатно, благодарение на ЕС и Интернет Експлорър може да бъде пригоден да разпознава тази система за оценка. Тя разчита на сайтовете обозначени, като безопасни и небезопасни за деца. Идеята е добра, но засега недостатъчно сайтове си правят труда да се категоризират, което намалява избора от интернет страници.
Нито една филтрираща система не може да премахне необходимостта родителите да наглеждат децата си докато са в мрежата, е трудно да се намери защита специално срещу интернет страниците с насилие. Въпреки това последните изследвания , проведени от Test Achats -партньори по проекта CISA, съфинансиран от Internet Action Plan на ЕС, показват, че добрите филтри са вероятно най-добрият начин за блокирането поне на повечето страници за възрастни. Предоставяме ви някои факти за филтърните системи и за това как можете да извлечете най-доброто от това което се предлага.
Филтриращите системи работят по многобройни начини.
"Не" списъците: Излиза "Не" списък на интернет страниците, които би трябвало да бъдат избягвани (съдържат неприлични, насилствени или расистки материали, например) и ако вашето дете натисне върху такава страница, неговия или нейния достъп бива блокиран.
Някои програми работят също така и със списъци от забранени думи. Веднъж намерени в името на интернет страница или в нейното съдържание тези думи блокират достъпа. Проблемът с "Не" списъците е, че трябва да бъдат осъвременявани много често.
Филтриране в реално време: филтърът проверява думи и/или снимки в момента на тяхното отваряне и предотвратява отварянето на текст или снимка с нежелано съдържание. Проблемът е, че страницата може да бъде частично отворена преди филтърът да намери обидната дума или картинка. Също така филтърът може да забави достъпа ви до интернет.
Етикетиране/ категоризиране на страниците: Собствениците на интернет страници доброволно категоризират страниците, като им слагат "етикет" в зависимост от това дали съдържат определена информация( насилие, голота, залагания, "за възрастни" и т.н.). Категоризирането на страниците е било създадено от ICRA. Филтърът чете "етикетите" и решава дали да позволи достъп , в зависимост от това което родителите са решили да позволят на детето си да види. Проблемът при тази система е, че разчита на доброволното категоризиране на интернет страниците от страна на техните собственици и засега много сайтове остават без "етикет".
"Заградени Градини" (Walled Gardens): на разположение са списъци с интернет страници, подходящи за деца и е възможен достъпът само до страници от тези списъци. Това е най-сигурният начин за предпазване на малки деца.
Съвети към родителите:
Говорете с децата си относно това как да сърфират безопасно в интернет и им обяснете основните правила за това (вижте по-горе нашите съвети за това).
Преди да купите или свалите филтърен софтуер, решете каква точно работа искате да върши. Родителите имат различни гледни точки относно това как да предпазят децата си и вие трябва да обмислите какво точно трябва да прави филтъра. Например трябва да прецените дали искате филтъра да забрани или ограничи достъпа до чат канали или форуми; да контролира изпращането и получаването на електронна поща, като го ограничава до определен списък с адреси; да контролира продължителността на престоя в интернет или времето, в което се използва или да блокира изпращането на информация, касаеща кредитната карта или адреса.
Много филтри могат за кратък период да бъдат използвани безплатно. Имайте това предвид, когато търсите подходящ за вас филтър и първо изпробвайте няколко преди да се спрете на някой.
Walled Gardens е най-подходящ за малки деца. Разрешен е достъпът само до безопасни за малки деца страници. Те виждат само спускащото се меню на интернет браузъра като цяло дори няма да заподозрат, че по-голямата част от интернет е добре скрита.
Помнете, че повечето филтърни програми са американски. Това означава, че критериите за филтриране могат да бъдат до голяма степен повлияни от американските ценности, например много стриктни относно голотата, но не толкова стриктни относно оръжия или насилие. Това също така означава, че повечето от филтриращите програми работят на английски.
Може да има голяма разлика в цените на филтриращият софтуер, което не означава, че по-скъпият е винаги по-добрият.
Последните изследвания показват, че много от филтрите не са ефективни.
Наскоро потребителски организации от Белгия, Испания, Италия и Португалия проведоха тестове на 18 филтриращи софтуерни продукта, предлагани в момента на пазара. Test-Achats, белгийската потребителска организация, която беше лидер на проекта, е обявила в брой 452 на списанието си от 2002 година, стр.18-22, че " Като цяло порнографските сайтове биват добре филтрирани. В същото време, програмите като цяло не филтрират безобидни интернет страници, включително такива чието заглавие може да създаде объркване. От друга страна интернет страниците за оръжие, насилие, омраза, расизъм, наркотици или секти са преминали сравнително лесно през филтрите."
Test-Achats също така заключават, че "От осемнадесетте тествани само три предлагат ефективно филтриране: McAfee Internet Guard Dog Version 3.13(2), N2H2 for Home (UKE) A 1.0, и WE-WEBCORP.COM We- Blocker 2.0.1 Build 82. Тъй като ние знаем, чe We-WebCorp.Com е безплатна , всеки може да отгатне, че тя става най-добрата ни покупка. Този филтър може да бъде свален от страницата на издателя."
За повече относно филтрирането отидете на доклада на списание 'Through the Net' (http://www.net-consumers.org/erica/whichrf.htm).
Вижте също 'Childnet International' (http://www.childnet-int.org/).

Какво носи информационното общество - анархия или тоталитаризъм
Георги Апостолов,
Фондация "Приложни изследвания и комуникации"
Докато редовните потребители на Интернет, специалистите в компютърната област и повечето големи компании вече живеят реално в информационното общество, политици и експерти от редица други области продължават многогодишния диспут дали широкото навлизане на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ) няма да доведе до ограничаване на правата на човека.
Това беше и основната тема на двудневен общоевропейски форум, организиран от Съвета на Европа на 12 и 13 септември в Страсбург (http://www.coe.int/T/E/Human_Rights/media/Links/Events/ForumStbgSept2005_en.asp). "Този форум е уникален, защото на него са се събрали представители на най-широк кръг професионални области от 40 от общо 46-те страни членки на Съвета на Европа", заяви при откриването председателят на конференцията Анри Ингберг.
И наистина, близо 100 експерти от официални институции, държавни агенции, частни компании от ИКТ сектора, неправителствени организации, медии, академични среди и изследователи в различни области - от психиатрия и неврофизиология до политология и право - се опитаха да формулират рисковете, които поражда информационното общество за спазването на правата на човека, гарантирани от Конвенцията за защита на правата и основните свободи на човека. В това те постигнаха повече, отколкото в търсенето на консенсусни препоръки, които да бъдат отправени към предстоящата през ноември в Тунис втора Световна среща за информационното общество (http://www.itu.int/wsis/index.html).
България беше една от най-добре представените страни на форума. Четиримата български участници представляваха Министерството на транспорта и съобщенията, Центъра за европейско право, Софийския университет, Фондация "Български адвокати за човешки права" и Фондация "Приложни изследвания и комуникации".
Дискусиите на форума очертаха две основни тенденции в третирането на темата. Първата беше илюстрирана от представения на форума австралийски опит в предотвратяването на достъпа най-вече на непълнолетните до потенциално вредно и незаконно съдържание в световната мрежа. Със закон местните доставчици на интернет достъп и на уеб-съдържание са задължени да предоставят безплатно на своите клиенти и потребители специално разработени филтри за блокиране на подобно съдържание. Разбира се, изборът дали да си инсталира подобен филтър или не, остава за потребителя, изтъкна представителят на австралийската Асоциация на Ентернет индустрията Питър Коронеос.
Друг интересен опит в тази област беше представен от международната Интернет асоциация за рейтинг на съдържанието. Чрез софтуер за интерактивно оценяване на уеб-сайтовете от потребители се предлага "да се отсеят" съдържащите вредно и незаконно съдържание, или просто некачествените като съдържание сайтове.
Тези инициативи обаче предизвикаха оживена дискусия кой и как има правото да оценява, "отсява" и ограничава достъпа до съдържание в интернет и как тези практики биха се съчетали с универсалното право за свобода на изразяването. Част от представителите на правозащитни и академични организации изразиха опасение, че всеки опит да се въведе някаква общовалидна система за ограничаване на вредното и незаконно съдържание може да послужи на диктаторски и тоталитарни режими да сложат под държавен контрол интернет, като по този начин допълнително ограничат възможностите на населението да се изразява свободно. Като илюстрация за тази опасност представителят на най-популярния в Беларус интернет портал TUT.BY Юри Зисер разказа за натиска от страна на властите, който ги е принудил да проверяват редовно форумите и да премахват постинги, които могат да се тълкуват като обидни за авторитарния президент н страната. В противен случай ги очаква закриване на сайта, солидна глоба и дори затвор.
От друга страна, психолози представиха резултатите от изследване на мозъчната активност у деца и юноши, които прекаляват с компютърните игри и сърфирането в интернет. Според тях наблюдаваните неврофизиологични процеси са същите както при зависимите от наркотици индивиди. Както наркотикът, така и компютърната игра активизира преимуществено мозъчен център за кратковременни емоции, почти напълно блокирайки челната област, която е отговорна за мисленето, анализа и дългосрочните нервно-мозъчни процеси. Според специалистите по този начин дългото прекаляване с компютъра може да доведе у подрастващите до нарушения в способностите за аналитично, критично и творческо мислене.
Информационното общество води и към драстични промени в медийното пространство, изтъкна един от основните докладчици, д-р Рейчъл О'Конъл от Университета на Централен Ланкашир. За пример тя посочи все по-широкото навлизане на блог-овете дори в сайтовете на класически и консервативни медии като британският в. "Гардиън". Това за първи път разширява границите на журналистиката, като тя става достъпна за всеки читател и посетител на съответния сайт. Но това пък създава проблема за отличаване на информацията от дезинформацията, посочиха представители на медиите. Все пак обществото се отнася с доверие към класическите медии, защото знае, че те се правят от професионалисти с високи стандарти, които не могат да си позволят да ги нарушат, ако искат да запазят това доверие. Тази взаимовръзка между общество и медия придава достоверност на поднасяната от професионални журналисти информация.
В крайна сметка форумът в Страсбург като че ли постави повече въпроси, отколкото даде отговори. Той обаче доказа едно нещо - човечеството е на прага на информационното общество и трябва бързо да се пренастрои, за да използва неговите широки възможности за доброто на всички, за да не допусне тези възможности да бъдат експлоатирани предимно от стремящи се към бърза печалба безотговорни компании, криминални и извратени индивиди, човеконенавистнически движения и терористични организации. Доколко тези опасности са реалност показа и широкото участие във форума на представители на министерства на вътрешните работи и други официални институции от редица страни. Холандската представителка разказа за създаването на специален отдел в Министерството на вътрешните работи, който вече активно работи върху проблема за евентуални поправки и промени в сегашната конституция на страната, които да отчитат специфичните заплахи и перспективи на информационното общество.
От друга страна, не трябва да се забравя, че една огромна част от човечеството поради бедност и изостаналост няма достъп до новите информационни технологии, изтъкнаха правозащитници на форума. Като се има предвид какви нови възможности за ускоряване на развитието откриват те, международните организации трябва да предприемат инициативи ИКТ да станат достъпни и в най-бедните страни, за да не са засилва неравенството и по този начин да се нарушат фундаментални права на една голяма част от хората на Земята за равен достъп.

Инициативата на Европейския съюз i2010
Стратегията
i2010,
известна под името “Европейско информационно общество 2010” бе
представена на 1 юни 2005 г. Тя има за цел да насърчи икономическия растеж и
създаването на работни места в европейското информационно общество и медии.
Новата петгодишна стратегия, която е продължение на инициативата eEurope
2005, осигурява
обща рамка за развитие на дигиталната икономика. Програмата цели изграждането на
свободна и конкурентна дигитална икономика и отделя особено внимание на
информационните и комуникационни технологии (ИКТ) като движеща сила за
приобщаването и по-доброто качество на живот. Като основен елемент от новото
лисабонско партньорство за развитие и работни места, i2010 ще разчита на един цялостен
подход към въпросите на информационното общество и аудио-визулните медийни
политики в ЕС.
Като
се позовава на задълбочен анализ на предизвикателствата пред информационното
общество и на широк дебат с многобройните заинтересовани страни във връзка с
предишни инициативи и инструменти, Комисията предложи три приоритета за
политиката в областта на информационното общество и медиите в Европа:
i) завършването
на единното европейско информационно пространство, което ще допринесе за
формирането на свободен и конкурентен вътрешен пазар на информационното
общество и медийните услуги;
ii) увеличаване на иновациите и
инвестициите в ИКТ изследванията за насърчаване на икономическия растеж и
откриване на повече и по-добри работни места;
iii) насърчаване
на приобщаващо европейско информационно общество, което да подпомогне
икономическия растеж и заетостта по начин, който е в съответствие с принципите
на устойчивото развитие и чийто приоритети са по-добрите обществени услуги и
по-високото качество на живот.
1. Единно Европейско информационно пространство
Информационното
общество е на кръстопът: съвременният технологичен напредък е огромен и ИКТ навлизат във фаза на
масово разпространение, което ще промени коренно начинът , по който работим,
живеем и си взаимодействаме. Богатото медийно съдържание става достъпно в нови
разнообразни формати. То достига до потребителите, независимо от
местонахождението или времето, и е персонализирано според индивидуалните
предпочитания и изисквания на гражданите. Комуникационните мрежи, медиите,
съдържанието и устройствата преживяват дигитално сближаване. Подобренията в
мрежите, заедно с новите начини за компресиране на данните, създават нови и
по-бързи канали на комуникация и ускоряват навлизането на нови формати и
услуги, свързани с предаването на информацията (напр. VoIP, уеб телевизия,
on-line музика).
Влиянието
на дигиталното сближаване ще се почувства в световен мащаб и ще доведе до
увеличаване на конкуренцията. Ако Европа желае да се възползва пълноценно от
своя икономически потенциал, тя би трябвало да предприеме един активен подход,
чрез който да стимулира перспективните пазарни тенденции и популяризирането на
обществото на знанието.
Създаването
на единно европейско информационно пространство трябва от самото начало да се
насочи към няколко основни предизвикателства, пред които ни изправя дигиталното
сближаване:
· скорост: по-бързи широколентови
услуги в Европа, чрез които да се улесни обмена на голям обем информация;
· разнообразно съдържание: повишаване на законовата и
икономическа сигурност, за да се насърчи предлагането на нови услуги и on-line съдържание;
· оперативна съвместимост: развиване на устройствата и
платформите, които "си говорят една с друга" и на услугите, които
могат да се пренасят от една платформа на друга;
· сигурност: защита на Интернет пространството
от измами, опасно съдържание и технологични провали, за да се повиши доверието
на инвеститорите и потребителите.
Цел 1: Единно европейско
информационно общество, което предлага достъпна и сигурна високоскоростна
комуникация, богато и разнообразно съдържание и електронни услуги..
Накратко,
мерките предвидени в рамките на инициативата i2010 по отношение на създаването
на единно европейско информационно пространство ще ускорят икономическата
възвращаемост от дигиталното сближаване. Най-общо мерките са следните:
- Обновяване
на регулаторната рамка, касаеща електронната комуникация (2006),
включително и възприемане на ефективна политика за спектърно управление в
Европа (2005 г.).
- Изработване на единна
стратегия в рамките на вътрешноевропейския пазар в областта на
информационното общество и медийните услуги;
- Очертаване и изпълняване на стратегия сигурно информационно
общество (2006 г.);
- Изработване
на подход за ефикасно и съвместимо управление на дигиталните права (2006/7
г.)
2.
Иновации
и инвестиции в изследователски дейности
ИКТ
секторът е основен фактор в икономиката, а усвояването и доброто приложение
на ИКТ е един от основните начини за постигане на икономически растеж и
повишаване на продуктивността.
Иновации
и изследователски дейности: На Европа се пада около една трета от продажбите в сектора
на ИКТ, които от своя страна се увеличават с 5% годишно. Двойно по-голям е
растежът в развиващите се пазари като Индия и Китай. Европа е световен лидер в
електронните комуникации със своя дял между 40 и 50% от приходите на
най-големите "играчи" в сферата. Европа също така заема традиционно
добри позиции в сферата на нанотехнологиите, микросистемите и вградените
системи.
Инвестициите
в изследователски дейности и иновации са от съществено значение за ИКТ сектора,
за да може да продължи откриването на нови работни места и да подпомага
икономическия растеж както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. На този
етап обаче Европа сериозно изостава по инвестиции в този толкова важен сектор.
Целенасочено
насърчаване на изследователските дейности в областта на ИКТ е необходимо, ако
Европа иска да запази водещата си позиция в сфери, в които вече е демонстрирала
силата си (нанотехнологиите, комуникациите, вградените системи). Също така трябва да бъдат
насърчени и все по-бързо развиващите се нови пазари - уеб-услугите, когнитивните системи. Необходими са сериозни изследвания в проблемни
области като интегрираните решения, лесна използваемост и сигурност. Това ще
допринесе и за по-голямата конкурентност на Европа във важни сфери като
стандартизацията.
Разширяване
на разпространението и използването на ИКТ: Сами по себе си изследователските
дейности не са достатъчни за постигане на целите на Европа. Ползите от ИКТ се
проявяват след вграждането им в продукти и услуги и възприемането на нови
бизнес модели, организационни промени и умения. Бизнесът извлича полза от ИКТ,
но все още се сблъсква с проблеми в оперативната съвместимост, надеждността и
сигурността, а също така и с трудности при преорганизирането и интегрирането на
ИКТ на работните места и високата цена за поддръжка. Накратко малките и средни
предприятия срещат сериозни трудности при въвеждането на ИКТ.
Задава
се нова ера на "е-бизнес решения", базирани на ИКТ, сигурни
уеб услуги и средства за съвместна работа, които ще повишат продуктивността на
труда. Новите тенденции са към бизнес използването на ИКТ ще се увеличи през
следващите години. Важно да се адаптира работната среда към тези тенденции като
се ефективно се използват ИКТ на работното място.
Цел 2: Водещо представяне в
областта на иновациите и изследователските дейности, свързани с ИКТ, с цел да
се преодолее преднината на основните съперници на Европа в икономически план.
Лисабонската
стратегия акцентира върху ключовата роля на изследователските дейности и
иновациите за постигането на икономически растеж и нови работни места.
Инициативата i2010 има за цел да премахне пречките между изследователските
постижения и икономическата възвръщаемост от тях.
Наскоро
Европейската комисия предложи две нови инициативи, които да заздравят позициите
на Европа в сферата на ИКТ : Седма рамкова програма (РП7) и Програмата за
конкурентност и иновации (ПКИ). В своето предложение за РП7 Комисията иска
сериозно увеличение на средствата за изследователски дейности, свързани с ИКТ.
Това ще помогне за преодоляването на преднината на други икономики в сферата на
ИКТ, ако е съпътствано от увеличаване на изследователските дейности в частния и
публичния сектор.
3. Приобщаване, по-добри
обществени услуги и по-висок стандарт на живот
С
разрастването на ИКТ, се увеличава и тяхното влияние върху обществото. i2010 отдава внимание на това по три
основни начина:
стреми се да
гарантира възможност за всички граждани да се възползват от ИКТ; работи за подобряването на обществените
услуги като ги направи по-качествени, рентабилни и достъпни; спомага за
подобряването на качеството на живот.
Използването
на ИКТ се разраства все повече и дава възможност на повече хора да се
възползват от тях. Въпреки това повече от половината граждани на ЕС днес или не
се възползват от възможностите, които ИКТ име предоставят, или на практика тези
ползи не са достъпни за тях. От категорична икономическа, етична и политическа
необходимост е засилването на социалното , икономическо и териториално
единство, чрез осигуряване на по-голяма достъпност на ИКТ продукти и услуги и
приобщаването на изоставащите региони. В иниацитивата i2010 е поставен силен акцент върху
всеобщото участие в технологичния напредък и върху осигуряването на основни
умение и познания на гражданите в тази насока.
Цел 3: Приобщаващо информационно
общество, обществени услуги с високо качество и по-високо качество на живота.
Дигиталното
сближаване изправя пред нови предизвикателства е-сближаването (e-Inclusion). По тази причина Комисията
прие цялостен подход в тази насока. През 2005 г. тя ще се занимава с е-достъпността
чрез комбинация от изследователски и стимулиращи дейности, които целят да
направят ИКТ по-лесни за употреба от широк кръг хора. Комисията ще стимулира
разширяването на географското покритие на високоскоростните телекомуникационни
технологии.
В
допълнение Комисията планира да предложи Европейска инициатива за
е-приобщаване през 2008 г. , която ще се занимава с въпроси като
равните възможности, уменията за работа с ИКТ и регионалното разделение. Всички
достъпни средства ще бъдат използвани за целта, включително структурните
фондове, фондовете за земеделско развитие. Ще се търси подкрепа на национално
ниво, законодателни мерки и изследователски дейности.
Накратко,
за да осъществи целите на i2010 в социален план, Комисията
ще:
|
Изработи
политика за e-accessibility и разпространение на
високоскоростните телекомуникационни технологии (2005)
Предложи
европейска инициатива e-Inclusion (2008)
Приеме
план за действие във връзка с e-Government и обществените услуги, базирани на ИКТ (2006)
Изпробва
демонстрационни проекти, с които да тества технологичните, правни и
организационни решения, които предоставят онлайн услуги (2007)
Стартира
три основни ИКТ инициативи, касаещи "качеството на живот" (2007)
|
В
заключение: i2010 в рамките на новия лисабонски процес
Европейският
съюз даде ново начало на Лисабонската стратегия като акцентира върху
партньорството за икономически растеж и създаване на работни места. i2010
ще допринесе за превръщането на Европа в едно по-привлекателно място за
инвестиции и иновации в областта на стоките и услугите, базирани на знанието.
Всеки един участник има определена роля в своята сфера от отговорности:
· Европейската комисия ще има водеща роля за:
– разработването на
предложения за подобряване на регулаторната рамка в областта на комуникациите,
информационното общество и медийните услуги. Целта е да се развие максимално
вътрешния пазар;
– използването на финансовите
инструменти на Общността за стимулиране на стратегическите изследвания и за
преодоляване на проблемите пред разпространението на ИКТ иновации;
– подкрепя инициативи,
свързани с е-приобщаването и качеството на живот.
· Страните-членки, чрез национални програми за реформа,
които трябва да бъдат приети до ноември 2005 г., трябва да определят
приоритетите на информационното общество във връзка с целите за икономически
растеж и нови работни места. Националните програми трябва да подчертаят ролята
на ИКТ в развитието, инфраструктурата, възможностите за работа и образование.

Правителството създаде Държавна агенция за развитие на информационните технологии към Министерски съвет
В съответствие с решението на парламента от 16 август т.г., с постановление на Министерския съвет се създава Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет.
Агенцията ще гарантира самостоятелната и независима политика в сферата на съобщенията и информационните технологии. Към нея ще преминат служителите от дирекциите "Политика в съобщенията" и "информационно общество и информационни технологии" на Министерството на транспорта и съобщенията. Дейността и организацията на ДАИТС ще бъдат регламентирани с устройствен правилник, който ще бъде одобрен от правителството в едномесечен срок след влизането в сила на постановлението, заедно с всички други подзаконови нормативни актове, свързани с промяната.
С решение на правителството за председател на агенцията е назначен Пламен Иванов Вачков. Той е роден на 19 февруари 1949 г. във Велико Търново. По образование е електроинженер, доктор на техническите науки и старши научен сътрудник втора степен. Специализирал е микропроцесорни устройства във Франция, мениджмънт в САЩ и управление на качеството в Япония. От 1993 г. е член на Академичния съвет на "Интернешънъл Юнивърсити", а от 2003 г. - на Балканската академия на науките и културата. Бил е член на Научния съвет на Института по техническа кибернетика и роботика на БАН.
Председателят на ДАИТС ще е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и ще бъде подпомаган от трима заместници.
По-високи нива на електронните администрации на общинско ниво през 2005 г
И тази година Фондация “Приложни изследвания и комуникации”
съвместно с Координационния център по информационни, комуникационни и
управленски технологии към Министерския съвет, подготви изследователски доклад
за онлайн-развитието на общините в Република България.
Любомир
Сирков,
Фондация
"Приложни изследвания и комуникации"
И
тази година Фондация “Приложни изследвания и комуникации” съвместно с
Координационния център по информационни, комуникационни и управленски
технологии към Министерския съвет, подготви изследователски доклад за
онлайн-развитието на общините в Република България.
И
тази година Фондация
“Приложни изследвания и комуникации” съвместно с Координационния център по
информационни, комуникационни и управленски технологии към Министерския съвет
подготви изследователски доклад за онлайн-развитието на общините в Република
България.
В
изследването са представени количествени данни за колективното и индивидуално
онлайн-присъствие на българските общини в национален и в международен
сравнителен план, за тяхната Интернет-експонираност, за посещаемостта на
техните уеб-сайтове, за оценките на общинските уеб-сайтове по тяхната
ползваемост и по редица други техни характеристики, предвидени в изготвената по
финансиран от Европейската комисия проект методика “KEeLAN”. В изданието са
включени също описание на конкретен случай: успешният уеб-сайт на Община
Добрич, спечелил награда от фестивала EuroCrest 2005
(http://www.isss.cz/loris/eurocrest.asp), както и образец за трансформиране на
работен процес в общинската администрация (чрез прилагане на софтуерен продукт)
с цел последващо извеждане на резултата от съответната административна
процедура към “фронт-офиса”, който в случая е уеб-сайтът на общината. В
заключение на основата на анализ на събраните данни и на международния опит са
изведени редица конкретни препоръки, насочени към подобряване на резултатите от
провежданите политики от страна на централната и местната администрация.
Основни
резултати
Към
април 2005 г. общото население на общините, които имат собствени уеб-сайтове,
беше около 6,7 млн. д. Само за 4 месеца през периода април-август 2005 нови 14
общини (с население общо около 149 000) създадоха и разположиха в Интернет свои
уеб-сайтове, с което вече над 6,86 млн. д. от населението на България
живеят в общини със собствени интернет-сайтове.
Най-голямата българска община, която към
момента (септември 2005 г.) няма собствен уеб-сайт, е Кюстендил –
община с население около 70 000 д. (Доскоро първенството в това отношение
се държеше от Видин, с население около 77 000 д.). Най-малката
българска община, която има собствен уеб-сайт, е Челопеч (нас.
1710 д.)
Делът
на общините със собствен уеб-сайт е нарастнал от 47,7% през юни 2004 на 54,9%
през април 2005.
Значително
изоставане се отбелязва при онлайн-присъствието на общините с население под
20 000 души (сред тях 111 нямат уеб-сайт), всяка от които очевидно няма да
може да се справи сама. Решението тук трябва да се търси или в партньорства
между малките общини в даден район, или в целенасочена държавна подкрепа.
Положителна
тенденция е нарастването (от 37% през юни 2004 на 44% през април 2005) на делът
на общините с уеб-сайт, разположен върху собствено име на домейн. Това
ще улесни както самите администрации (при популяризирането на предлаганите по
електронен път услуги), така и самите потребители – гражданите и бизнеса – при
ползването им. Същевременно повече от половината от тези сайтове са с домейни
са извън областта .bg, което лишава техните потребители от гаранции за
автентичност на сайта. (Домейн в областите .com, .net, .org и др. може да
регистрира и всяко физическо лице от страната и чужбина, докато в областта .bg
поне имената на населените места според правилата за регистрация на Регистър.бг
за запазени за съответните областни и общински администрации).
Наред
с онлайн-присъствието, важен фактор за успеха на един общински уеб-сайт е
неговата Интернет-експонираност. Тази година за пръв път за сравнителна оценка
на експонираността (както в национален, така и в международен план) бяха
използвани данни от системата PageRank на масово ползваната световна
Интернет-търсачка Google. Всеки уеб-сайт, включен в Google, получава от
търсачката рангова оценка в диапазона от 0 до 10, изчислена след обработка на
над 500 променливи и 2 милиарда термини с помощта на алгоритъм, отчитащ както
количеството, така и качеството на препратките, водещи от други сайтове към
вашия сайт. PageRank е един от решаващите фактори за мястото, което даден сайт
ще заеме в списъка с резултатите при търсене в Google. Не може да не се
отбележи, че близо ¼ от общия брой сайтове на общини в България
(това са 34 сайта) имат PageRank на изключително ниски нива – 0 и 1,
което практически лишава тези сайтове огромна част от техните потенциални
посетители. Общо 26 сайта на общини (18% от общия брой) постигат PageRank 4,
което може да се оцени като задоволително равнище. По-високите нива – 5 и 6
- са наистина трудно-достижими и е нереалистично да се очаква в близките 3-4
години да бъдат достигнати (ниво 5 е характерно за сайтовете на органи на
местната власт на територията на високо развити страни-членки на ЕС.) Нивото на
Столична община (София) – 6 – е еднакво с това сайта на столицата на съседна
Гърция – Атина (http://www.cityofathens.gr)
и на главният град на Сев. Ирландия (Белфаст - http://www.belfastcity.gov.uk).
За
общините, чиито сайтове попадат в най-голямата група – тези с PageRank 3
(общо 63, или близо 44% от всички сайтове на общини в България) - може
да се препоръча да приложат пълноценно поне някои от стандартните похвати за
популяризиране на собствените си сайтове: включването им в големите национални
(от типа на dir.bg, gbg.bg) и регионални уеб-указатели (от типа например на http://www.ida.bg за района на Варна), както и
договаряне на размяна на линкове (или друг подходящ вид онлайн-партньорство) с
основните най-посещавани сайтове от общината и региона – това са обикновено
сайтовете на местни медии (главно местни вестници, по-рядко - радиостанции).
Данните,
получени по методиката KEeLAN (създадена и изпробвана през 2002-2004 г. по проект,
финансиран на Европейската Комисия, и предлагаща интерактивен инструмент за самооценка) показват, че по част
от изследваните характеристики на сайтовете : “ползваемост” (възможности за ползване),
възможности за формиране на политика, предоставяне на информация - нараства
броят на сайтовете на общини от т.нар “поколение 3” (т.е. осигуряващи
възможности за двупосочно взаимодействие между администрацията и потребители),
докато по останалите наблюдавани групи от показатели (“Разрешения за
строителство”, “Икономическо развитие”, “Лични документи”, “Околна среда”,
“Кредити и заеми”, “Образование”, “Култура и свободно време”), в които не е достигнато
“поколение 3”, се отбелязва нарастване на броя на сайтовете от предходното
“поколение 2”, което позволява да очакваме в близко бъдеще (2006-2007 г.) да се
очаква и в тези области да бъдат достигнати нива от типа “двупосочно
взаимодействие”.
Таблица 1. Списък на общините в България според
категорията по Google PageRank на техните официални уеб-сайтове
|
Ниво
на PageRank
|
Общини
(по азбучен ред)
|
|
6
|
София
(столична община)
|
|
5
|
Варна,
Пловдив, Русе
|
|
4
|
Асеновград,
Банско, Белоградчик, Берковица, Благоевград, Бургас, Бяла (обл.Варна), Видин,
Враца, Добрич (град), Искър, Карлово, Кърджали, Левски, Луковит, Перник,
Плевен, Поморие, Свищов, Силистра, Сунгурларе, Тетевен, Трявна, Червен Бряг,
Шумен, Ямбол
|
|
3
|
Антоново,
Батак, Белене, Ботевград, Валчедръм, Велико Търново, Габрово, Годеч, Горна
Оряховица, Димитровград, Елин Пелин, Елхово, Етрополе, Златица, Златоград,
Иваново, Исперих, Каварна, Казанлък, Кайнарджа, Калояново, Камено, Кирково,
Козлодуй, Костенец, Кубрат, Лозница, Лясковец, Мездра, Несебър, Нова Загора,
Павел Баня, Пазарджик, Панагюрище, Петрич, Пещера, Провадия, Раднево,
Ракитово, Раковски, Руен, Самуил, Сатовча, Свиленград, Севлиево, Сливен,
Смолян, Созопол, Стамболийски, Стара Загора, Стралджа, Стрелча, Струмяни,
Твърдица, Тополовград, Тутракан, Търговище, Харманли, Хасково, Хисар, Царево,
Челопеч, Чирпан
|
|
2
|
Белица,
Бяла Слатина, Долни Дъбник, Дупница, Генерал Тошево, Мизия, Омуртаг,
Първомай, Попово, Радомир, Разград, Самоков, Септември, Симеоновград,
Стражица, Своге, Якоруда
|
|
1
|
Айтос,
Бобовдол, Болярово, Борово, Братя Даскалови, Бяла (обл.Русе), Гоце Делчев,
Гълъбово, Гърмен, Димово, Долна Митрополия, Дулово, Златарица, Павликени,
Разлог, Средец
|
|
0
|
Ардино,
Бойчиновци, Велинград, Главиница, Горна Малина, Долни чифлик, Карнобат,
Кнежа, Криводол, Ловеч, Медковец, Минерални Бани, Монтана, Сандански, Троян,
Тунджа, Чепеларе, Ябланица
|
Таблица
2. Сравнителна таблица: Стойности на Google PageRank на сайтове на общини в България, в Румъния, в Р. Македония и в Северна Ирландия
|
PageRank
|
България
|
Румъния
|
Македония
|
Гърция
|
Сев.Ирландия
|
|
|
%
|
%
|
%
|
%
|
%
|
|
6
|
0,69
|
0
|
3,45
|
1,15
|
92,31
|
|
5
|
2,08
|
9,64
|
3,45
|
8,62
|
3,85
|
|
4
|
18,06
|
48,19
|
55,17
|
30,46
|
3,85
|
|
3
|
43,75
|
24,1
|
31,03
|
45,40
|
0
|
|
2
|
11,81
|
4,82
|
0
|
4,02
|
0
|
|
1
|
11,11
|
2,41
|
0
|
4,02
|
0
|
|
0
|
12,50
|
10,84
|
6,9
|
6,32
|
0
|
|
Брой
изследвани сайтове
|
144
|
83
|
29
|
174
|
26
|
|
Среден
PageRank
|
2,53
|
3,25
|
3,52
|
3,20
|
5,00
|
Забележка: За идентифициране на
сайтовете на общини в отделните страни са използвани следните източници:
България:
собствено проучване на Фондация ПИК
Румъния:
сайт на Асоциацията на Румънски общини - http://www.amr.ro
Македония:
сайт на Асоциация на общините в Р. Македония - http://www.zels.org.mk
Гърция:
сайтът на Министерството на публичната администрация и децентрализацията -
http://www.ypes.gr
Сев.
Ирландия: сайт на Асоциация на местните власти в Сев. Ирландия -
http://www.nilga.org
Таблица 3. Сравнителна таблица на посещаемостта на
сайтовете на някои общини в България
|
|
|
|
Брой
уникални посетители
|
за
последния наблюдаван период – достиган дневен максимум и минимум:
|
брой
население на едно посещение за тримесечие
|
|
Община
|
Население
|
сайт
|
за м.
Юли
|
средно-месечно
за 2-ро тримесечие на 2005
|
max.
|
min
|
|
Столична
|
| | |