Доклад по програмата IST-BONUS: “Политика в областта на е-бизнеса/ основни национални инициативи, свързани с е-бизнес в новоприетите страни-членки на ЕС (new member states - NMS) и  кандидат-членките (accession candidate countries – ACC).

Докладът има за цел:

-          да изследва политиките в сферата на е-бизнеса и е-работата в NMS и ACC (в частност 7-те NMS и 3 ACC, които участват в проекта IST Bonus: Полша, Словния, Унгария, Естония, Литва, Латвия, Малта, Румъния, България и Турция);

-          да представи приоритетните сфери в политиката и изследователските дейности за всяка от държавите;

-          да очертае основите национални инициативи, свързани с е-бизнес и е-работа;

-          да предостави списък с контакти на национално ниво.

Докладът:

-          предоставя кратко описание на националната политика, касаеща връзката между ИКТ и икономическата и социалната област;

-          идентифицира основните ИКТ приоритети на национално ниво;

-          описва основните изследователски инициативи и проекти;

-          идентифицира главните лица за контакт на национално ниво;

-          дава предложения за това как тези лица, могат да свържат и създадат ползотворни контакти с релевантните европейски инициативи.

В добавка, тъй-като проектът IST Bonus фокусира също върху технологиите за е-работа, политиката в сферата на е-работата в NMS и ACC също влиза в периметъра на доклада.

Кратко описание на доклада

Докладът представя основните национални политики и инициативи, свързани с навлизането и приноса на ИКТ в икономическата и социалната сфера в 7 NMS и 3 ACC (Полша, Словния, Унгария, Естония, Литва, Латвия, Малта, Румъния, България и Турция) и по-специално в е-бизнеса и е-работата.

Политическата рамка във всичките държави е съобразена с: Лисабонската стратегия, еEurope 2005, eEurope+ Action plan. Главните приоритети са концентрирани около (i) създаването на ИКТ инфраструктура, (ii) разработването на е-обществени услуги (главно е-правителство), (iii) увеличаването на ИКТ грамотността и образованието на всички нива, (iv) създаването, развитието и популяризирането на дигиталната информация и е-бизнес услугите. Трябва да се отбележи, че сред очертаните приоритети е-правителството излиза на преден план в почти всички държави.

Основните програми и инициативи, които подкрепят осъществяването на политиката в ИКТ сектора, имат сходни цели в почти всички страни: разработване на е-обществени услуги (е-данъци, е-здравеопазване, идентификационни карти, издаване на документи и др. във формата “услуги на едно гише”), ИКТ инфраструктура, е-обучени, въвеждане на ИКТ в образованието и е-бизнес услуги.

Докладът представя накратко скорошните национални инициативи и финансиращи програми, които подкрепят изследователската дейност и развитието на е-бизнес услугите, въвеждането на ИКТ в малките и средни предприятия и технологичното развитие в различни области (търговия, банкиране, здравеопазване, образование и др.). Въпреки че са все още в начален стадии, е-бизнес инициативите вече се проявяват в повечето държави, докато инициативите свързани с е-работа все още са в зародишна фаза и са ограничени в няколко държави (Унгария: “Предизвикателство за бъдещето”, България: “i-център”).

Документът завършва с изводи за актуалните политики, инициативи и приоритетни области в разглежданите NMS и ACC, както и с набор от предложения към ERA (European Research Area) в областта на използването на ИКТ за изграждане на връзки между предприятията.

Докладът е базиран върху наличните материали (официални правителствени документи, доклади, документи по националните програми и инициативи и др.). Материалите са събрани от националните партньори по проекта IST Bonus и чрез кратки интервюта със специалисти, отговарящи за ИКТ в бизнеса на национално ниво. Основните източници на информацията, предоставена в доклада и касаеща България са:

-          е-България, фондация "Приложни изследвания и комуникации" (ПИК), 2004;

-          е-България 2005, фондация ПИК, 2005;

-          Форсайт на е-правителството, фондация ПИК, 2005;

-          SIBIS Country report N1 – Bulgaria, Empirica, 2004;

-          Иновации.БГ, фондация ПИК, 2005;

-          Кой кой е на българския компютърен пазар – http://whoiswho.icb.bg

Методология

Методологията по изготвянето на доклада е разделена на пет етапа :

-          координаторът по проекта IST Bonus изготвя спецификации и  представя рамката за изработването на национални доклади;

-          на основата на спецификациите и докладите са събрани наличните материали от националните партньори на проекта;

-          проведени са интервюта от партньорите с релевантни лица на национално ниво;

-          на основа на материалите и интервютата са изготвени 10 национални доклада и са изпратени на координатора

-          на основата на тези 10 доклада е изготвен крайния документ.

Заключенията в доклада

Политическата рамка в разглежданите държави е в съответствие с Лисабонската стратегия, еEurope 2005, eEurope+ Action plan. Изключение прави Турция, която е повлияна главно от eEurope.

Настоящите инициативи и политиката в NMS и ACC акцентират главно на (а) изграждането на ИКТ инфраструктура и (b) насърчаването на по-широкото навлизане на ИКТ. На по-заден план остават изследователските и развойни (R&D) дейности в сферата на ИКТ. Тази ситуация е напълно обяснима, като се има предвид липсата на инфраструктура и ниската ИКТ грамотност, които са основни пречки за пазарното навлизане и комерсиализацията на резултатите от изследователските дейности.

Настоящите политики и инициативи, свързани с е-бизнес, подкрепят навлизането на ИКТ в малките и средни предприятия и развитието на ИКТ в различни сектори (търговия, производство, образование и др.). Тъй като повечето от тези инициативи са все още в действие или в своето начало, по-съществени резултати могат да се очакват през следващите години. Нещо повече, те все още се управляват главно от държавата. Едва наскоро частният сектор започва да участва в изграждането и/или управлението на подобни инициативи (напр. ИКТ стратегия, България).

Що се отнася до политиките в сферата на е-работата както създаването, така и управлението, са все още в зародишна фаза и са ограничени само до няколко държави. Едва наскоро част от разглежданите държави създадоха правна рамка, която да регулира е-работата (напр. в Унгария правила и ясна дефиниция за извършването и ползването на е-работа бяха включени в трудовия кодекс, през 2004 г.). Затова инициативите, свързани с е-работа и тяхното въвеждане, са все още ограничени. Развитието и въвеждането на политики, свързани с е-работа се влияе силно от пропуските в ИКТ инфраструктурата, липсата на правна рамка в някои държави и социално-икономическия и културен модел, които влияят върху приемането на е-работата от бизнес общността.

Приоритетни области

Основните приоритетни области са концентрирани около създаването на е-обществени услуги (главно е-правителство), изграждането на ИТК инфраструктура, увеличаването на ИТ грамотността и образованието, създаването, развитието и популяризирането на дигиталната информация и е-бизнес услугите. В заключителните бележки авторите на доклада отново отбелязват, че най-големи са усилията за изграждане на е-правителство. В повечето от разглежданите държави предоставените електронни обществени услуги са свързани с е-здравеопазване, е-данъци, издаване на удостоверения под формата “услуги на едно гише”. Услугите са свързани още и с предоставянето на основна информация.

Що се отнася до развитието на ИКТ инфраструктурата, комуникационните мрежи (широколентовите мрежи, сателитната комуникация и др.), основните потребители, които имат достъп до държавната администрация и образователните институции.

Във всички държави, увеличаването на ИКТ грамотността е приоритет, който включва професионални програми за обучение, промени в училищната програма, инициативи за е-образование и др.

По отношение на развитието на е-бизнес услугите, усилията са насочени към разработването на ИКТ за индустрията и бизнеса и прилагането им в различни сектори. Въпреки това пазарът на е-бизнес е все още много зависим от нуждите на държавната администрация от е-услуги. Затова, дългосрочното устойчиво развитие на ИКТ сектора е развитието на е-бизнеса изискват постепенно преминаване от публичния към частния сектор. В контекста на R&D приоритетите в ИКТ основните изследователски дейности са в областта на е-банкирането, B2C и B2B е-търговия, е-здравеопазването, е-транспорта и е-туризма.

Все пак, необходимо е по-задълбочено изследване и детайлно определяне на приоритетите в изследователските дейности, касаещи е-бизнеса в разглежданите държави. Това ще помогне за определяне на потенциалните плодотворни партньорства в рамките на настоящите европейски инициативи.

Проектът IST-BONUS  има за цел да повиши участието на организации от NMS и ACC в приоритетната тематична област “Технологии на информационното общество” (ТИО) и по-конкретно в две широки тематични области: е-бизнес и е-работа, както и свързаните с тях най-съвременни технологии. Целта на работен пакет три е да разработи анализ на технологичните тенденции. В тази връзка трябваше да бъдат избрани релевантни ТИО проекти, чиито резултати ще бъдат представени в контекста на проекта IST-BONUS  .

Процесът по избора на проекти е проведен на три етапа. На първия етап са избрани 150 проекта. На втория е направен основен анализ на тези проекти, основан на опита на изследователските партньори по IST-Bonus и на предварително зададени критерии, след което са избрани 40 проекта. Селектираните 40 проекта са разпределени на третия етап между изследователските партньори (METU, UU, ALTEC) и Q-Plan (координатор на проекта). На всеки партньор са дадени 10 проекта, чиито координатори са интервюирани, според предварително зададен модел за подбор. Целта на този етап е да определи между 12 и 15 проекта, които са най-интересни в контекста на целите на IST-BONUS  . Избраните проекти ще представят постиженията си в рамките на събитията по проекта IST-BONUS  .

Формиране на първоначалния набор от проекти (150 проекта)

За набирането на първоначалните 150 проекта е използване официалния уеб сайт www.cordis.lu . Включени са главни проекти от Шеста рамкова програма (РП6), но също и някои от РП5, които попадат във фокуса на IST-BONUS  . Проектите са разделени според следните критерии:

1. Правителствени и бизнес мрежи
2. Приложения и услуги за мобилния потребител и работник
3. Многофункционални интерфейси
4. Семантични системи за знания
5. Технологии за обучение и достъп до културното наследство
6. Отворени платформи за софтуер и услуги
7. Е-здравеопазване
8. Познавателни системи
9. Изследователски мрежи (РП5)
10. Нови технологии (